На брега

Едни хора на Свинския залив живеят в няколко бунгала. И са си направили страхотна градинка. Направо ме потресоха кратуните с трева, и без трева, с очила и бради. И чакълено-рапановата настилка покрай дръвчетата...
Изаура пък е на Ахтопол. Направо ме потрисат с изобретателността за именуване на лодките...

Зарган

Честно казано, разбрах, че имало черноморски и океански зарган едва, след като изядох втория. Преди това дълго се противих изобщо да го приема за зарган. Много дебел и огромен. Но - вкусен като останалия. И гръбнакът му си свети синьозелен. Малко е грозен... ама то целият свят да не е красив...
Опитах се да видя латинското му име, но не бях много настойчива - намерих само разни алебарди, бомбарди и други видове страховити куки, с които се ловял...

Варвара 2007

Като Варвара 2006, и пет, и четири, и три, и така нататък...

Ако си искаш дивото море, ще го намериш. Откъсваш се от света - стига да искаш, че то от wireless не можеш да се скриеш вече никъде. Но - все пак имаш право на избор.
На Пързалката няма интернет, слава Богу.
И на Белянката няма. И да не знаете къде се намират - още по-добре. Можеш да изпратиш слънцето на залез - понякога излиза вятър, друг път стихва, но винаги е розово.
Кормораните минават ниско на инспекция, два гларуса редовно застават на вечерна стража на далечните скали, вперили зорък поглед в далечното синьо бъдеще. Пяната между скалните процепи хвърчи като палав захарен памук. Само вятърът трябва да е по-силен.

пътешествие в разградския край 2

Капанци, балканджии, турци
не бях ги срещала толкова ясно отграничаващи се едни от други. Тези били капанци - ама не от Разградско, ами от друг край били, проклетията им била различна.

И посред градската среда в 21 век, когато си мислиш, че тези родово-коренови истории са далеч назад забравени, току ти обясняват поведение, или причини, или нещо друго с това - капанци ли са, или пък балканджии. Тази шевица е на капанска престилка.

Балканджиите пък се държат като изчезващ вид. В Побит камък само балканджии се събрали - варят ракия, плетат рогозки, готвят манджи... И чакат гости.

Виж, от Мортагоново кметицата ги запалила, ходят и показват как рисуват с къна булката в първата вечер за сватбата. Булката е снаха на кметицата и има тригодишна дъщеря, но какво от това? Баба Рюжие междувременно ми доверява: Абе имам един мъж при мене - да ти кажа, че ми е мъж, няма да е вярно. Да ти кажа, че не сме се събрали заедно - пак няма да е вярно. И така - усмихва се с очи.

пътешествие в разградския край 1

Панаирът на киселото мляко се провежда всеки юли. Яли ли сте мляко в гювече? Най-добре ако не е гледжосано - съдът изпива излишната вода. Бабиерите от Гецово разправят, че там бил най-силният щам на българския бацил (Bacilus Bulgaricum). Правят такива вкусотии от мляко и сирене, че чак те е яд защо не ги продават непрекъснато, ами само по време на панаира. Победителката от тази година в един от всичките конкурси обяснява как да му правиш "муцки" на млякото, че да се закваси качествено. мама и тя така ме е учила. Едно време в университета в Търново квасех прясното мляко, взето с купони, защото на нас не ни се полагаше кисело, а пък ние само такова ядяхме.
В Разград лелките докато ми размахваха гърненцата с мляко под носа, изобщо не се сетих за онази реклама, в която детето обръщаше наопаки кофичката и я тръскаше, за да покаже как е толкова гъсто, че не пада. А това от Разградско не пада - факт. Скоро ще го видите в нарочния филм, дето го правим за фестивала.

Невидяната България

Пътешествие в Разградския край
Петата серия от поредицата видя бял свят. Когато хората от Разград гледаха контролното копие на филма, видях възхищение в очите им - към техния собствен град - толкова цветен, красив и привлекателен. Истински и неподправен, погледнат през обектива на Арена без излишна пудра, но с много любов.
Водач Илия Деведжиев; оператор Николай Василев; сценарий Илия и аз, режисьор Димитър Липовански; монтаж Симеон Момчилов и Мирослав Радулов; звук Венцислав Михов.
Докато снимахме в Разград, много приятели ме питаха какво има да се види там. И като им разказвах за Панаира на киселото мляко, красивите цветя, невероятната грънчарка Ели или за Побит Камък и бабите от Гецово, започваха да си правят плановете кога и как да тръгнат нататък. Заслужава си - отвсякъде. Гледайте филма, за да се уверите!

Brussels 2

And it was so nice...