Това писмо го получих от Ники,половин час преди да се видим в края на работния ден.
eto kvo stana dnes докато се прибирам от университета и кво да видя - пред музея на природата - две коли на ВиК, а една пожарна си заминава. Хм. докато отида до там спря една кола от Електрото и отще една от ВиК. Брех. И народ - едни влизат, други излизат, сигурно петнайси човека. Гледам нема дим, ква е тая работа. Чак настръхнах, викам кво стана, що не се обадиха тия. Влизам - моите всички там, мокри, хаха. като кокошки. Спукала се тръба наводнила приземния етаж, а то ние главно него ползваме. Венцони казал със страшен глас - никой да не слиза долу (да не ги фане тока, всичко става) и отишъл в дирекцията да званне на ВиК, електрото и пожарната, за за изпомпват водата, която била половин метър вече и нагоре. Като се връща - а Монката, препаратора го нема. къде е бе? ми долу. Бе не чухте ли кво казах? ми... Както и да е, слиза долу, монката не го убил тока, но венцони вече иска той да го доубие заради малкия мозък в момента. През тва време техникът Митко, изпратен от Венци оти
ва в трафопоста и изключва тока, та всичко живо остава на тъмно, дори и в дирекцията. Излиза Венцони да доубие техника Митко, който като изключи веднъж не пипа, защото миналата година включи без да му кажат и изгори два компота. Връща се Венцони, облича гумения гащиризон, те имат, нали са отдел Природа, непромокаем е до гърдите, Монката слага плавниците и надуват гумената лодка. гребат в тъмното, а мая им свети с петромаксов фенер, щото те си имат, нали са отдел природа. и отиват до вратата, а вратата, зад която е спукана тръбата не може да се отвори. По нея точно бие струята вода от тръба 2 цола, което значи струя с дебелина около 5 сантиметра. Отварят вратата, струята от счупения водопровод бие в лодката и я потапя. Без малко да ги отнесе, но тук се появява Мая, която запазва самообладание и с вещина чевръсто спира Венцони и Монката от течението и ги спасява. А с другата ръка държи фенера и не го пуска, защото й се води на отчет. Издърпва ги на стъпалата. След малко Венцон
и и Монката отиват и отварят капака на шахтата, ама преди това Венцони срязва балатума със скалпела на препаратора, за да достигнат до нея и водата после се изцежда през появилия се отвор като засмуква в бездната хербариите на Мая. Две години безметежен труд с шведски студенти отидоха на вятъра. сега пак ще трябва да суши хербарии. Аз ги заварих да си сушат чорапите. както й да е, когато идва пожарната водата вече се е източила и затова пожарната кола си заминава. Докато от ВиК отвиваха водомера, който показвал точно, но не бил пломбиран, та ме питаха защо, пренесохме мокрите книги на един стелаж до печката да се оцеждат. Точно вчера Венцони наредил част от книгите да ги смъкнат на пода, че трябвало да местят стелажите. Преместиха ги. Щото имат инвентаризация. Тия от ВиК-то взеха водомера и казаха да си укрепим тръбата, която била скъсала връзката защото тежала много. И наистина никъде не беше укрепена или подпряна. Та така в шеги и закачки мина днешния следобяд.
аре
nik
ва в трафопоста и изключва тока, та всичко живо остава на тъмно, дори и в дирекцията. Излиза Венцони да доубие техника Митко, който като изключи веднъж не пипа, защото миналата година включи без да му кажат и изгори два компота. Връща се Венцони, облича гумения гащиризон, те имат, нали са отдел Природа, непромокаем е до гърдите, Монката слага плавниците и надуват гумената лодка. гребат в тъмното, а мая им свети с петромаксов фенер, щото те си имат, нали са отдел природа. и отиват до вратата, а вратата, зад която е спукана тръбата не може да се отвори. По нея точно бие струята вода от тръба 2 цола, което значи струя с дебелина около 5 сантиметра. Отварят вратата, струята от счупения водопровод бие в лодката и я потапя. Без малко да ги отнесе, но тук се появява Мая, която запазва самообладание и с вещина чевръсто спира Венцони и Монката от течението и ги спасява. А с другата ръка държи фенера и не го пуска, защото й се води на отчет. Издърпва ги на стъпалата. След малко Венцон
и и Монката отиват и отварят капака на шахтата, ама преди това Венцони срязва балатума със скалпела на препаратора, за да достигнат до нея и водата после се изцежда през появилия се отвор като засмуква в бездната хербариите на Мая. Две години безметежен труд с шведски студенти отидоха на вятъра. сега пак ще трябва да суши хербарии. Аз ги заварих да си сушат чорапите. както й да е, когато идва пожарната водата вече се е източила и затова пожарната кола си заминава. Докато от ВиК отвиваха водомера, който показвал точно, но не бил пломбиран, та ме питаха защо, пренесохме мокрите книги на един стелаж до печката да се оцеждат. Точно вчера Венцони наредил част от книгите да ги смъкнат на пода, че трябвало да местят стелажите. Преместиха ги. Щото имат инвентаризация. Тия от ВиК-то взеха водомера и казаха да си укрепим тръбата, която била скъсала връзката защото тежала много. И наистина никъде не беше укрепена или подпряна. Та така в шеги и закачки мина днешния следобяд.
аре
nik
