На брега

Едни хора на Свинския залив живеят в няколко бунгала. И са си направили страхотна градинка. Направо ме потресоха кратуните с трева, и без трева, с очила и бради. И чакълено-рапановата настилка покрай дръвчетата...
Изаура пък е на Ахтопол. Направо ме потрисат с изобретателността за именуване на лодките...

Зарган

Честно казано, разбрах, че имало черноморски и океански зарган едва, след като изядох втория. Преди това дълго се противих изобщо да го приема за зарган. Много дебел и огромен. Но - вкусен като останалия. И гръбнакът му си свети синьозелен. Малко е грозен... ама то целият свят да не е красив...
Опитах се да видя латинското му име, но не бях много настойчива - намерих само разни алебарди, бомбарди и други видове страховити куки, с които се ловял...

Варвара 2007

Като Варвара 2006, и пет, и четири, и три, и така нататък...

Ако си искаш дивото море, ще го намериш. Откъсваш се от света - стига да искаш, че то от wireless не можеш да се скриеш вече никъде. Но - все пак имаш право на избор.
На Пързалката няма интернет, слава Богу.
И на Белянката няма. И да не знаете къде се намират - още по-добре. Можеш да изпратиш слънцето на залез - понякога излиза вятър, друг път стихва, но винаги е розово.
Кормораните минават ниско на инспекция, два гларуса редовно застават на вечерна стража на далечните скали, вперили зорък поглед в далечното синьо бъдеще. Пяната между скалните процепи хвърчи като палав захарен памук. Само вятърът трябва да е по-силен.