пътешествие в разградския край 2

Капанци, балканджии, турци
не бях ги срещала толкова ясно отграничаващи се едни от други. Тези били капанци - ама не от Разградско, ами от друг край били, проклетията им била различна.

И посред градската среда в 21 век, когато си мислиш, че тези родово-коренови истории са далеч назад забравени, току ти обясняват поведение, или причини, или нещо друго с това - капанци ли са, или пък балканджии. Тази шевица е на капанска престилка.

Балканджиите пък се държат като изчезващ вид. В Побит камък само балканджии се събрали - варят ракия, плетат рогозки, готвят манджи... И чакат гости.

Виж, от Мортагоново кметицата ги запалила, ходят и показват как рисуват с къна булката в първата вечер за сватбата. Булката е снаха на кметицата и има тригодишна дъщеря, но какво от това? Баба Рюжие междувременно ми доверява: Абе имам един мъж при мене - да ти кажа, че ми е мъж, няма да е вярно. Да ти кажа, че не сме се събрали заедно - пак няма да е вярно. И така - усмихва се с очи.